yotovava

2,8 el resultado

Огънят на моите чувства 🇧🇬

Ранните ноемврийски вечери носят носталгия по отминалото лято. Понякога, ако денят е бил топъл, усещането, че есента не си е тръгнала, се засилва, дърветата стискат с последни сили сухите си листа, случи ли се циганското лято да се проточи, заблудата за стабилност поддържа определена доза оптимизъм ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Prosa » Ciencia ficción y fantasía
116 2

До камъка на първия завой 🇧🇬

ДО КАМЪКА НА ПЪРВИЯ ЗАВОЙ
Привикнахме да хвърляме вина
връз другия, когато е различен.
Но кой ще ме принуди да обичам
разбитата от присмехи луна? ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
146 6

На сбогуване с ноември 🇧🇬

НА СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Какво ли тишината ще предложи
след полета на сетното листо?
На есента обагрената кожа
ще се изсули в празното гнездо. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
253 5 7

Пропукване 🇧🇬

ПРОПУКВАНЕ
Знам, че камъкът може да диша.
Притаено. Едва доловимо.
И че къта в сърдечната ниша
девет пласта инат да го има. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
225 2 7

Кърпеж на стари рани 🇧🇬

КЪРПЕЖ НА СТАРИ РАНИ
Самотата намира пролуки –
постепенно дома ми превзема.
Вечер слушам как – дрезгав, улукът
рецитира дъждовна поема. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
239 4 7

Огънят на моите чувства 🇧🇬

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Prosa » Ciencia ficción y fantasía
294 1 8

Кост в гърлото 🇧🇬

КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
442 2 6

Нататък вече няма път 🇧🇬

НАТАТЪК ВЕЧЕ НЯМА ПЪТ
Събирам мъртвите листа –
в опустошените градини.
И Август – както любовта,
от мен внезапно си замина. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
369 7 9

Неподсладено 🇧🇬

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
373 8 9

Сезонът, в който те очаквам 🇧🇬

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
249 3 7

Това, което крие тишината 🇧🇬

ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
200 3 6

Пътник без билет 🇧🇬

ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
215 5 7

Кажи ми всичко 🇧🇬

КАЖИ МИ ВСИЧКО
Не позволявай тишината
да се превръща в постамент.
Остана ли си непозната –
да стигнеш няма път към мен. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
243 3 8

Изгоряла клечка кибрит 🇧🇬

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ
Строих ли замъци от въздух –
каква безбрежна празнина?
Светът отново е премръзнал.
И ние нямаме вина. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
246 7 7

Писмо от Рая 🇧🇬

ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
209 7 6

Кална улица 🇧🇬

КАЛНА УЛИЦА
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
229 3 5

Знаци без значение 🇧🇬

ЗНАЦИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Гората бе събудена от изстрел.
Съдраната на кръпки тишина
по клоните изтръпнали увисна –
като внезапно чувство за вина. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
246 5 10

Покана без дата 🇧🇬

ПОКАНА БЕЗ ДАТА
Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
300 3 13

Пътека към зимата 🇧🇬

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
314 4 5

Мостът 🇧🇬

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
291 6 8

Списък за пазар 🇧🇬

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
269 5 4

Пепел 🇧🇬

ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
229 3 4

Износени думи 🇧🇬

ИЗНОСЕНИ ДУМИ
Не виждаш смисъл да останеш –
това е повече от знак.
Уж болката зачеркнах рано –
но връща се, щом падне мрак. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
241 4 3

Премълчано наум 🇧🇬

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
210 1 2

Първата слана 🇧🇬

ПЪРВАТА СЛАНА
Когато трябва да си идеш,
не обвинявай есента.
Обръгнала съм на обиди –
да слушам – и да ги чета ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
306 4 7

Есенен рефрен 🇧🇬

ЕСЕНЕН РЕФРЕН
Разгъна залезът покрай града
пламтящото си алено платнище.
В леярната край врящите недра
короната си кестенът разнищи. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía » Formas fijas
319 1 5

Счупеното огледало 🇧🇬

СЧУПЕНОТО ОГЛЕДАЛО
В душата ми – гнездо оси,
из мисълта ми бродят вълци.
Ти може чакан да не си,
но винаги добре дошъл си. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
281 6 11

Повикай ме по име 🇧🇬

ПОВИКАЙ МЕ ПО ИМЕ
Имах някога синьо коланче,
бяла рокля и сламена шапка.
Ала споменът днес ми нагарча –
сякаш тежка мастилена капка. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
293 3 9

Преминаване на Лета 🇧🇬

ПРЕМИНАВАНЕ НА ЛЕТА
Преведи ме до другия бряг.
Той изглежда красив отдалече.
Свита нямам, победният стяг,
като дрипа в нозете се свлече. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía » De amor
316 3 4

Две крачки до ноември 🇧🇬

ДВЕ КРАЧКИ ДО НОЕМВРИ
Как искам някой да ми каже
какво е всъщност есента.
Дали защото ми е важно –
за вечно лято си мечтах? ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía » De amor
282 1 7

Наръчник за употреба на чувствата 🇧🇬

НАРЪЧНИК ЗА УПОТРЕБА НА ЧУВСТВАТА
Недей ми праща никога писма –
реката есенни води повлече.
В покоя си прииждащата вечер
захлупва ме със тежки повесма. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
276 5 9

Последният лов 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ
Животното се мяташе в капана
и бе готово вече за отстрел.
Те чудеха се лесно как се хвана
и радостта им нямаше предел. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
375 8 22

Нулевият паралел 🇧🇬

НУЛЕВИЯТ ПАРАЛЕЛ
Не ти разказах своя сън
и тъмнината непрогледна,
простряла мокра длан навън,
за мен обител бе последна. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
239 3 11

Случайни срещи и раздели 🇧🇬

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ И РАЗДЕЛИ
Прежуря Август, с кротък ритъм
изтлява лятото в сърцето.
Не смея нищо да попитам –
защото тъй не е прието. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
205 3 4

Номерче за Рая 🇧🇬

НОМЕРЧЕ ЗА РАЯ
Още сънена, дишаща тромаво,
тишината сълзи върху плочника.
Сутрин рано стените на моргата
със сподавени звуци клокочат. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
271 3 9

Драски при здрачаване 🇧🇬

ДРАСКИ ПРИ ЗДРАЧАВАНЕ
Върху белия сняг диря кървава води нататък
към замръзнала – сякаш в картина – вълшебна гора.
И навярно последен е пътят – болезнен и кратък,
за дъха ни, пленен в здрачината и в тихото спрял. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
266 3 8

Не се обръщай, пътят е изтрит 🇧🇬

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ, ПЪТЯТ Е ИЗТРИТ
Сега си тръгваш. И след теб
животът няма да се свърши.
Но всяка сутрин, точно в пет,
жужи в душицата ми стършел. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Poesía
271 5 10