yotovava
2.036 el resultado
НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
  62 
ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена. ...
  62 
ЧЕРНОВИ ВЪРХУ ПЯСЪКА
Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син. ...
  101 
ТРИ СЕКУНДИ ОТ ВЕЧЕРНЯТА
По ръждясалите детски люлки
слънцето гравира автографа си.
Блеснала сълзица се търкулна
в крайчето кристално на дъгата. ...
  70 
  118 
ЛЕЕНЕ НА КУРШУМ ЗА ЛЮБОВ
Да залъжем глада на очите.
И глада за любов да залъжем.
Уморих се безкрайно да скитам –
само вятър в комините стърже. ...
  71 
Убийството на Манипулаций
(сюжет за кратък разказ)
Телевизий и Конфузий се промъкват като котки в нощта. Край портите на замъка ги чака подлият Партий, който отдавна е предал краля си за две шепи боб и три чифта чорапи от варен памук и носи връзка с ключове. Но верният Дедукций, усетил коварния план ...
  129  19 
РЕКВИЕМ ЗА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ДЪЖД
Изля се някак изведнъж –
та чак стъклата зазвънтяха.
По-мил от неочакван мъж,
нахълта и под мойта стряха. ...
  128  10  12 
ОПИТОМЯВАНЕ НА ДИВОТО
Валеше в мене стогодишен дъжд –
в очите и сърцето ми валеше.
Разбирам как се губи изведнъж
това, което беше и не беше. ...
  68 
СВЕТЛИ МИСЛИ В МРАЧЕН ДЕН
От мене – знам – че не зависи.
Не ми е длъжен този свят.
Дали е зъл, или е хрисим –
не прави бедния богат. ...
  90 
  146  12 
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СУШАТА
На селския идиот дойде редът
да бъде опростен и прикаден.
Жените го приготвиха за път,
облякоха му ризица от лен. ...
  172  13 
НЕБЕСЕН ХАЗАРТ
Само няколко преки нагоре –
под бръшляна – в прохладните сенки,
е приклещено бяло къщенце –
със мушкато на своя прозорец. ...
  81 
  131 
ТАЙНОПИС
Последната трева е закъсняла.
Реката чака златната вода.
С целувката си – смъртоносно бяла,
ноември бързо слиза над града. ...
  103 
  154 
АВГУСТОВСКА РАПСОДИЯ
Есента със невидими нокти –
от коприва и горски бъзак,
дебне кротко – по-тиха от котка,
покрай морния дъхав шубрак. ...
  109  11 
Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор ...
  115 
ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...
  103 
НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне. ...
  77 
  130  10 
  108 
Мъртвило, сгур, ръждив кофар
и тишина, простряна на простора.
Ни спомен за дъга, жита и хора,
а църквичката – без олтар.
Но кой да жали и тъжи – ...
  159  21 
  135 
ТИЧИНКА
Аз на осмия ден ще се върна.
Бог едва ли това е предвидил.
И дордето навън се разсъмва,
ще те милвам по дланите свидни. ...
  105 
  139 
Дим над къщите отровен,
над селцето – студ и мрак,
и мълчание гробовно,
и един протяжен грак,
две кокошчици – заспали ...
  77 
  144 
  163 
Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...
  197  17 
ИЗ ЛАБИРИНТИТЕ НА ПАМЕТТА
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете? ...
  163  13 
  226  20 
  236  14 
  179 
Навярно не разбирам любовта,
ако надеждата е сетен пристан.
Отглеждах дълго в себе си лисица,
в безсилен опит да опитомя.
И прага щом внезапно прекоси – ...
  131  14 
ОТВАРЯНЕ НА ХЛОПНАТИ ДВЕРИ
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...
  84 
Влудяващ аромат на ръж и лято
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Въздига се росата към небето, ...
  113 
ЗИМЕН СОНЕТ
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
  92 
ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...
  128 
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...
  254  11  29 
Propuestas
: ??:??