8 feb 2012, 21:25

Алиенация

  Poesía » Otra
1K 0 0

Алиенация

 



Плаща ничий грехове,

изпътува пътища безпътни,

с цигулка стенe - мелодия тъче,

скъсаната струна - самата я повехна.

 


Посочи си уж правилния път,

после сякаш тръгна по отсрещния,

заради рецитал връз образ огледален,

загуби тя реалността през самоадаптация.

 


Чужда в себе си - и не,

отшелник от светове самотни,

и по - богата от най - щастливия сред нас,

по - нещастна бе там дори накуп от всички овдовели.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...