Плаща ничий грехове,
изпътува пътища безпътни,
с цигулка стенe - мелодия тъче,
скъсаната струна - самата я повехна.
Посочи си уж правилния път,
после сякаш тръгна по отсрещния,
заради рецитал връз образ огледален,
загуби тя реалността през самоадаптация.
Чужда в себе си - и не,
отшелник от светове самотни,
и по - богата от най - щастливия сред нас,
по - нещастна бе там дори накуп от всички овдовели.