8.02.2012 г., 21:25

Алиенация

999 0 0

Алиенация

 



Плаща ничий грехове,

изпътува пътища безпътни,

с цигулка стенe - мелодия тъче,

скъсаната струна - самата я повехна.

 


Посочи си уж правилния път,

после сякаш тръгна по отсрещния,

заради рецитал връз образ огледален,

загуби тя реалността през самоадаптация.

 


Чужда в себе си - и не,

отшелник от светове самотни,

и по - богата от най - щастливия сред нас,

по - нещастна бе там дори накуп от всички овдовели.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...