Алтернатива

13 may 2009, 1:06

Poesía » De amor

837 0 4

Самотна капка всред дъжда
с претенции за уникалност,
припадам шумно във калта -
каква нелепост и случайност.
В душата ми е пак дъждовно,
а вън кипи от светлина,
като на сън, край мен спокойно,
минават хора без лица.
И някак ми е малко кално,
но вече свиквам и с това,
нали приемах всеотдайно
за своя чуждата вина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Алтернатива

Искате да прочетете повече?

Propuestas