Алтернатива
Самотна капка всред дъжда
с претенции за уникалност,
припадам шумно във калта -
каква нелепост и случайност.
В душата ми е пак дъждовно,
а вън кипи от светлина,
като на сън, край мен спокойно,
минават хора без лица.
И някак ми е малко кално,
но вече свиквам и с това,
нали приемах всеотдайно
за своя чуждата вина.
От утре ще наложа виза
и няма никой да допусна -
през мен да влиза и излиза
със маска и сърце изкуствено.
Самотна капка всред дъжда
с претенции за уникалност,
попадам в миглите на мъж,
кълнящ се във любов и вярност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
