7 abr 2016, 0:08  

Амбиверт

  Poesía » Otra
735 1 4

Да достигнат могат до кула островърха,
дори да платят двойно цената.
Могат да пият до припадък с монарха,
с голи ръце да убият ламята.

 

Могат и да пият болката обратно,
пролетите ѝ край да нямат.
Могат да се държат адекватно,
разсъдък назад да търсят.

 

На ден да ядат по лъжичка отрова,
повече не им трябва.
Има, по-големи животни от вълка,
които играят в цирка.

 

И колкото и да им е неприятно,
ще изб
ерат пижама вместо хора.
Животът ще ги завива набързо,
те ще продължават да бълнуват.

 

Те са амбиверт, 
нещо като обратни.
За един Екстроверт,
(или Интроверт)
напълно неадекватни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за високата оценка Младен и Йоана. Благодаря и на Шекспир, че прочете и коментира моето скромно стихче.
  • Стихотворението е наистина добро и оригинално!
    П.П. Виждам, че някои са обсебили тотално коментарното пространство за личен пиар, а един "обективен" господин, който преди известно време изнасяше статистики по въпроса, странно е попритихнал.
  • Не знаех какво е амбиверт и току-що си направих един тест Оказах се амбиверт. Пречупих през собствена призма и се оказа, че стихотворението е много адекватно. И много харесах! Винаги пишеш интересни неща.
  • Най-после глътка поезия след блудкавия вкус на розовите бози. Поздрав, Станиславе!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...