5 ene 2018, 19:20

Анархично

447 0 0

 

Застъпват се сезоните,

клошарска дреха.

Не са по мярка,

служат за покров.

Един съм го зачеркнала,

бях  няма, едноока,

но не изпитвам

слонска злост.

Снежец отгоре ръси

шарени конфети.

За мене истински,

от другия атлас.

Макар и причудлива,

с нови сандалети,

по пътя се подхлъзвам,

пея си на глас.

Какво, ако изпусна

чашата кристална.

нали съм гост, все пак,

за тост в уречен час.

Щета е скуката.

За още приключения,

на сол разбивам

сивия компас.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...