пилигрим
351 el resultado
Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...
  345 
Като бучица сол,
втвърдена от времето,
загубила блясък,
преди жизнено нужна.
Като празно гнездо ...
  431 
В късните часове с трясък
или само с пукот в паркета
се отваря широко оная врата.
Потъвам във мрака и мълком се моля:
вървете си по пътя, бесове. ...
  372 
Ще разбера и ще си спомня.
А то е винаги едно и също,
повторимо като нощ и ден,
като сезоните е неотменно,
като родилен белег върху мен. ...
  291 
Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива, ...
  207 
Остави ме на мира,
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив, ...
  253 
Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...
  313 
Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
  229 
Не ме позна -
бях скрита в спомена ти дълго,
макар с лице поизбледняло
от годините.
И аз съм неуверена ...
  236 
Когато умря един блян,
нищо наоколо не се случи.
Дишах бавно, едвам-едвам
на пресекулки като пребито куче.
Не е виновен друг за това, ...
  226 
От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката, ...
  281 
...
…пак ме люлее южнякът,
мирише на млада нива.
Толкова дългоочаквана
пролет е. Още е жива,
даже тупти в прасците ...
  266 
Потърси ме след сетния стих -
има още какво да поспоря.
Поетите имат свой път
и думи - крехка опора.
Аз съм кротка, от кроткия бяс, ...
  332 
Помежду ни - ничия земя.
От моите до твоите пръсти.
Топи се ледникът след засушаване,
ако греша е непростима мъст.
Тлее земетръс в пластовете от мълчание. ...
  296 
Ще има още слънце
и мъгла.
И шарени балони,
и дечица.
И пухчета тополови, ...
  259 
Пропука се под мен ледът,
бях в чуждите обувки.
Студено, тъмно като в рог
и лудост без преструвки
крои в мним летящ килим ...
  300 
Като змийче, загнездено дълбоко,
очаква своя точен час:
с езиче да пробие тишина,
да се разтворим в тъмната й паст.
Със милост змийска ни успива, ...
  403 
...
Не чувствам колективно радостта,
бравурно не подвиквам с глас.
И общата смиреност е беда,
когато ни замесват с чужда квас.
Различни сме с мелодия една ...
  418 
Тайният тунел отвежда към мазе,
точицата светлина нагоре
пак е диво бягство.
Кой от тези начини е по-добре,
да ни отведе на ново място. ...
  315 
Ако имаше начин да общуваме с мъртвите,
мама ще ме предпази по майчински:
да не влизам в студения вир, загряла от слънце,
в играта улисана. Гола и боса на показ.
Ако имаше начин да поговоря с баща ми, ...
  267 
Флиртува вятърът с цветчета
и дървета,
обгръща ги със топъл дъх,
играе сам хоро.
И сетне - ...
  347 
Говори с въздуха,
забързва, рязко спира,
посоката променя изведнъж.
Ръка размахва,
нещо да прогони, ...
  909 
Вторачени сме двете
във една посока.
Тя с почуда,
че прекрачвам нейното владение.
Настръхва и облъчва ...
  269 
Априлски сняг -
каква шега
е само ден до пладне.
Овошката и тя разбра
красивата измамност. ...
  316 
Ще пусна в дълбоката тава солчица,
все пак е лично и въпрос на вкус.
И мащерка за сетивата гладни,
два-три дафинови листа – за битки
и покруса. ...
  508 
Убили биха някои за този шанс да ги прегледат,
подредят по ръст, поръсят със похвали.
Навярно съм неблагодарна, щом се вглеждам днес
зад думите - дали са същите, от мен избрани.
Събирала съм ги, в пазвата си ги затоплях ...
  361 
Достига лятото предела си
на щедрост без задръжки.
Пронизва ни слуха и хорът на цикадите,
полепнали по старите привички.
Преди началото на края се стараят ...
  721 
...
Позна ли ме?
Не трябват думи -
загубих вяра и в тях.
Те крият често скудоумие,
нюанси в адвокатски глас. ...
  275 
...
Не спя, защото нещо трябва да ви кажа,
не е световен катаклизъм, новина.
Повярвайте, като снежинка бяла
нечакана таз мисъл закръжа.
За нещо просто, видимо и лесно, ...
  288 
...
Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща, ...
  227 
Днес е по-различен,
само по название.
Иначе е като брат-близнак.
По-умиротворен, едва ли,
просто ден в календара-единак. ...
  335 
Притисната в ъгъла, почти смирена,
без чувство за вина или реванш.
/не съм убила, крала и излъгала/,
не търся двойник, нито втори шанс.
Отиде някъде, изпяла песента си, ...
  346 
Стихове мои,
стига преструвки.
Лустрото свърши,
всичко заспа.
Всичко си тръгна, ...
  286 
Отровиха дори реката -
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда, ...
  289 
Какво са дивите пчели,
защо са?
Не казва учения,
няма ред.
Погубват се, ...
  266 
Белотата на снега обърква сетивата,
на моменти заслепява.
Подир да се стопи или изтлее,
разперваме ръце, по гръб потъваме
в чаршафа на приумица сезонна. ...
  347 
Едноочка, Двуочка, Триочка -
денем се мярват в съня ми. Сестри.
Аз ли съм или те са - героини незрими,
първи ме виждат, замитат следи.
Всяка една на смени ме следва, ...
  409 
  912 
...
Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен ...
  342 
Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...
  385 
Propuestas
: ??:??