Ангелско създание...
Но съм без крила -
с дяволско съзнание
и черна, зла душа!
Погледът ми те изгаря,
(влюбен си в моите очи)
сладострастно те пронизва,
ала със отровени стрели...
Косите ми - разперена коприна,
нежно се протягат към лицето ти,
всеки кичур е змия - Тайпана,
в миг ще вледени сърцето ти!
Ръцете ми са нежни струни,
опряни в твойта мъжка гръд!
И само те са помежду ни –
разделят те от жарката ми плът!
Устата ми във твоята се впива,
но е подла, пагубна, неверна!
И в пламенна целувка ти прелива
отровата на мамба – черна!
Красив си, а животът си отива!
Докосвам те със ледени ръце!
Безумно гледаш ме - щастлива!
В очите ти чете се отчаяние!
Ангелско създание...
Ала с черна, зла душа!
Любовта навремето погуби ме!
Тя, същата, погуби те сега!
© Поли Тодорова Todos los derechos reservados
Прозвуча ми страшно!
Но си го написала добре!