Ангелско създание...

Но съм без крила -

с дяволско съзнание

и черна, зла душа!

Погледът ми те изгаря,

(влюбен си в моите очи)

сладострастно те пронизва,

ала със отровени стрели...

Косите ми - разперена коприна,

нежно се протягат към лицето ти,

всеки кичур е змия - Тайпана,

в миг ще вледени сърцето ти!

Ръцете ми са нежни струни,

опряни в твойта мъжка гръд!

И само те са помежду ни –

разделят те от жарката ми плът!

Устата ми във твоята се впива,

но е подла, пагубна, неверна!

И в пламенна целувка ти прелива

отровата на мамба – черна!

Красив си, а животът си отива!

Докосвам те със ледени ръце!

Безумно гледаш ме - щастлива!

В очите ти чете се отчаяние!

Ангелско създание...

Ала с черна, зла душа!

Любовта навремето погуби ме!

Тя, същата, погуби те сега!