29.11.2008 г., 23:22

Ангел без душа

1.2K 0 1

Ангелско създание...

Но съм без крила -

с дяволско съзнание

и черна, зла душа!

Погледът ми те изгаря,

(влюбен си в моите очи)

сладострастно те пронизва,

ала със отровени стрели...

Косите ми - разперена коприна,

нежно се протягат към лицето ти,

всеки кичур е змия - Тайпана,

в миг ще вледени сърцето ти!

Ръцете ми са нежни струни,

опряни в твойта мъжка гръд!

И само те са помежду ни –

разделят те от жарката ми плът!

Устата ми във твоята се впива,

но е подла, пагубна, неверна!

И в пламенна целувка ти прелива

отровата на мамба – черна!

Красив си, а животът си отива!

Докосвам те със ледени ръце!

Безумно гледаш ме - щастлива!

В очите ти чете се отчаяние!

Ангелско създание...

Ала с черна, зла душа!

Любовта навремето погуби ме!

Тя, същата, погуби те сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...