В ада съм - горя,
и в рая съм - летя,
и демон си, който ме убива,
и ангел, който ме обича.
Душата разкъсва се от чувства...
сърцето ми до лудост те желае,
а разума да бягам иска.
И мисля, че кошмар си сладък,
но зная колко си ми нужен.
И искам с тебе да избягам,
да избягам от света коварен,
и там ще бъдем щастливи,
и там ще мога всичко да изричам,
без страх да кажа колко те обичам.
Ще мога близостта ти да почуствам,
в очите ти да се оглеждам,
и в преградките ти нощем да заспивам.
© Амората Todos los derechos reservados