14 may 2014, 0:13

Ангел мой 

  Poesía
532 0 0

         Ангел мой

 

Тихата мартенска вечер,

звън телефонен смути.

Вдигнах и плахо ти рекох:

-Ало, защо ми звъниш?

 

Ти заговори отсреща.

Слушах и просто мълчах.

Слушах, но нищо не помня.

Слушах просто в захлас.

 

Ах, тази мартенска вечер.

Как промени моя свят.

Звън телефонен смути ме -

колко много се смях...

 

Ангеле мой от небето,

всеки твой звън чакам аз.

Ангеле мой от небето,

с тебе се смея в захлас.

 

Нека Бог те закриля.

Нека е винаги с теб.

Щастие мое неземно,

ангел мой, мой светоглед.

© Христиана Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??