12 feb 2013, 19:39

Анонимно

  Poesía
703 1 4

 

 

                                  И колкото и дълго да се взирам

                                  във тъмното на слънчевите очила,

                                  без отговор въпроси все намирам

                                  и отразени от небето хвърчила...

 

                                  Как хитро свикнали сме да се крием

                                  зад чужди имена и псевдоними

                                  и анонимни се опитваме да скрием,

                                  че сме неподозирано раними...

 

                                 И анонимно молим се на Бога

                                 греха ни анонимен да прости,

                                 но знаците да разчета не мога

                                 и вятърът във раните ми пак свисти...

 

                                 И анонимно те обичам - ти не знаеш,

                                 но тази песен аз ти я изпях!

                                 Поне веднъж поискай да узнаеш,

                                 че анонимно все за теб живях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново поздравления. Страхотно
  • "и анонимни се опитваме да скрием,
    че сме неподозирано раними..."
    Истинско, вярно, красиво,изплакано и много,много докосващо!Благодаря, Ради!
  • !!!
  • Толкова е прекрасно! Много нежно и истинско!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...