radiola (Рада Димова)
176 3129
12 февр. 2013 г., 19:39

Анонимно 

  Поэзия
539 1 4

 

 

                                  И колкото и дълго да се взирам

                                  във тъмното на слънчевите очила,

                                  без отговор въпроси все намирам

                                  и отразени от небето хвърчила...

 

                                  Как хитро свикнали сме да се крием

                                  зад чужди имена и псевдоними

                                  и анонимни се опитваме да скрием,

                                  че сме неподозирано раними...

 

                                 И анонимно молим се на Бога

                                 греха ни анонимен да прости,

                                 но знаците да разчета не мога

                                 и вятърът във раните ми пак свисти...

 

                                 И анонимно те обичам - ти не знаеш,

                                 но тази песен аз ти я изпях!

                                 Поне веднъж поискай да узнаеш,

                                 че анонимно все за теб живях...

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново поздравления. Страхотно
  • "и анонимни се опитваме да скрием,
    че сме неподозирано раними..."
    Истинско, вярно, красиво,изплакано и много,много докосващо!Благодаря, Ради!
  • !!!
  • Толкова е прекрасно! Много нежно и истинско!
Предложения
: ??:??