И ето ме във храма свят
крача прокълнат
и те осквернявам... в свят
отминал вече, непознат...
... до вчера беше поглед... непрощаващ...
сега си спомен... отминаващ!
А била ли си реалност?
И ако си била; чия?
В чия глава, в чий свят?
В моя!? Онзи същият,
в който крача прокълнат...
и те осквернявам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse