8 nov 2008, 22:17

Анти проза за един непознат или Drug shit in the early afternoon! Част втора

  Poesía » Otra
817 0 4
И ето ме във храма свят
крача прокълнат
и те осквернявам... в свят
отминал вече, непознат...

... до вчера беше поглед... непрощаващ...
сега си спомен... отминаващ!
А била ли си реалност?
И ако си била; чия?
В чия глава, в чий свят?
В моя!? Онзи същият,
в който крача прокълнат...
и те осквернявам.
Отминах вече, сега съм непознат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татанка Йотанка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...