Апасионата
Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!
По лунните си друмища се лутам
и глутници в безсъниците вият.
Навярно се налага да почакам,
че свети ми червено светофарът.
И спрял е нейде за последно влакът
флиртувайки с последната си гара.
Нощта е път и танц със силуети.
Към тебе нощем мислите ми скитат.
В сълзите на тревите ще ми светят
ефирните сълзи на Афродита.
Щурците имат своя звездна песен
в часа на полуделите градини.
Звезди надничат в бледата ми есен,
преди да се сдобия със пустиня.
Къде ли си? Аз дълго съм те чакал.
И името ти шепна суеверно.
Но спира на последна гара влакът
в съня на уморения вечерник.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados
Поздрави на всички!
