И Господ, отгоре, от висините погледна,
и видя Той земята притихнала, бледна,
обвита от слоеве гъста омраза,
проядена, черна, цяла в проказа,
видя я жестока и грозно цинична,
видя я, самотна, надута, себична
воняща, отровена, цялата в дим,
и хората долу крещящи - Амин!
Което ще значи- Съгласни сме! Нека!
Нека довеки проклет е човека!
Нека да тъне в злоба и грях..
Да тъне, да страда догде стане прах..
И Господ заплака с горчива тъга.
И стана, изпъна Той вечна снага.
И викна, гласът му гръмовен отекна!
И всяко коляно пред Него омекна..
Звукът бе като звучна, мощна тръба,
и люшна се тая пуста земя,
и всички богати, свободни и роби,
и сити и гладни, като микроби,
се скриха, по пещерите, по дупки, в мазета
и спря да се чува- за многая лета,
защото настана време на съд!
Време в което любовта ще е кът!
Време на плач и скърцащи зъби,
време в което отровните гъби,
ще бъдат желани, ще бъдат мечтани,
и хората жадни за своята смърт
от язвите всички докрай изтерзани,
ще дирят покой във земната твърд!
И няма да могат и там да се скрият,
и няма да могат греха да измият,
защото не искат, а не че не може,
избрали да седнат във дяволско ложе,
ще се изправят, ядосани, бледни,
и хулейки Бога в тез дни последни..
Ще паднат със падане страшно, голямо..
Луната, червена, ще гледа това нямо,
и никой не ще ги вече намери,
и цяла вселена от страх ще трепери,
че време разделно е вече настало..
Но време в което светиите в бяло,
ще седнат на пищна и свята трапеза,
и ще се чува веч не марсилеза,
а нова, прекрасна, незнайна, красива,
Песен, тъй чудна, велика и дива,
че вовеки новият свят ще оглася,
и който я чуе в захлас ще приглася,
и ще настане време на правда и мир,
и празник, и радост, вечно.. безспир!
© Лебовски Todos los derechos reservados