21 ene 2020, 9:27  

"Апокалипсис сега"

  Poesía » Civil
599 2 6

Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.

Задъхана се от смог и прах планета,
изкашля дробовете си, зелените.
Умират прави нейните дървета
кръвта й синя вледенява вените.

Луната в орбитата неизменна,
върти се за човека и за червея.
Изкърпва си небето - наранено
и безхаберието ни изнервя я.

Човеко, спри! Съдбата ще те смачка!
Заплакват с глас децата ни - неслучени...
Свободна воля. И играчка-плачка...
Антрополог. Уроци ненаучени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...