21.01.2020 г., 9:27 ч.  

"Апокалипсис сега" 

  Поезия » Гражданска
338 2 7

Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.

Задъхана се от смог и прах планета,
изкашля дробовете си, зелените.
Умират прави нейните дървета
кръвта й синя вледенява вените.

Луната в орбитата неизменна,
върти се за човека и за червея.
Изкърпва си небето - наранено
и безхаберието ни изнервя я.

Човеко, спри! Съдбата ще те смачка!
Заплакват с глас децата ни - неслучени...
Свободна воля. И играчка-плачка...
Антрополог. Уроци ненаучени...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??