Апокриф

22 ene 2019, 8:59

Poesía » De amor

796 1 2

Без да разбера,
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина
мелодията ми мълчи;
Превърна живота във вечно новолуние,
От липси и сърцето потъмня..
Остави ми само празно небе.
Мозъка анатемосва алогичността
на наивното дете,
повторно скочило в същата клетка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Апокриф

Искате да прочетете повече?

Propuestas