NorwenaAldren (Доротея)
87 210
Jan 22, 2019, 8:59 AM

Апокриф 

  Poetry » Love
797 1 2
Без да разбера,
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина
мелодията ми мълчи;
Превърна живота във вечно новолуние,
От липси и сърцето потъмня..
Остави ми само празно небе.
Мозъка анатемосва алогичността
на наивното дете,
повторно скочило в същата клетка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Random works
: ??:??