Апостоле
Апостоле
Ти на бесилото край София не умря,
обесиха те, но остана в нас твоята душа.
Една душа като вселена голяма,
други като тебе, апостоле, няма.
Ти обикаляше цялата наша страна,
да събудиш братята си българи за борба.
Да вдигне българинът, робът, своята глава,
да грабне оръжие в борба за свобода.
Ти загина, Апостоле, но твоето дело успя,
вдигнаха се твоите братя на борба.
Умираха в бой с гордо вдигната глава,
за свободата загинаха с името ти на уста!
Ти сега ни гледаш от синьото небе сега
на твоето красиво лице има само мъка и тъга.
Братята ти, българите, пак са си сиромаси,
разделени, само ти им остана, истината е това!
Ти бе някога монах но расото захвърли,
в борба за свобода на България се хвърли.
И Господ Бог помага ти в твоята борба,
неуловим и безстрашен борец за свобода!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
