24 dic 2011, 23:38

Апостоли

  Poesía » Otra
945 0 1

Апостоли

 

Очите не виждат вече палитрата,

ослепени от солта в сълзите.

Не виждат онази красивата,

след дъжд наливана от Бога в мъглите.

 

За по-достоверно ушите слушат

и вярват в помийната медия.

Очите слепи, ама пак четат

гласа "народен", продиктуван в днешния вестник.

 

И плод на умове в окопи,

а може би и на чужди стремежи

се забравиха рани дълбоки,

затриха се исторически белези.

 

А тоз, дето живее с лъвска вяра

сред стадо озъбени вълци,

ако има Бог - дано му помага

да не бъде обесен от шепа глупци.

 

Ако нямаше книга - щях да повярвам

в смъртта на човека приживе.

В онази заплетена тъмна пътека,

водейка на тепиха на въжено стреме.

 

Зарит от сняг и вятър попътен,

вървейки по кървавите пътища мостови,

извисени над дълбокия свят мътен,

с пълен глас викам: ПРЕРОДЕТЕ СЕ, АПОСТОЛИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Дияне! Не спирай да пишеш (във всеки възможен смисъл на думата) за да "доразкажеш приказката"!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...