1 abr 2021, 9:10

Априлилили, господа! 

  Poesía » Filosófica, Civil
541 3 11

Шегуваме се, лъжем, мажем,
живот ли е, или пасквил?
Глупаци, пионки, персонажи,
това ли сме, народе мил?

 

Първоаприлски ни се хили,
палач, под маската на шут
сред нищета – априлилили,
от кикот, вопълът нечут,

 

на измет, разни сиромаси,
остава. Докога така?
Затворили сме се, в ума си,
нехайно махнали с ръка.

 

Паничката ни да е пълна,
вратът, какво че е с хомот?
Първоаприлски е прокълнат,
на смях, през сълзи славен род.

 

Простете ми и нищо лично,
тунелът вече е зает.
Пируват в мрака – идилично,
за смешен нов световен ред.

 

Сълзи вдовишки и сирашки,
щом смеем се, не е беда...
Заупокой за род юнашки...
Априлилили, господа!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??