Априлилили, господа!
Шегуваме се, лъжем, мажем,
живот ли е, или пасквил?
Глупаци, пионки, персонажи,
това ли сме, народе мил?
Първоаприлски ни се хили,
палач, под маската на шут
сред нищета – априлилили,
от кикот, вопълът нечут,
на измет, разни сиромаси,
остава. Докога така?
Затворили сме се, в ума си,
нехайно махнали с ръка.
Паничката ни да е пълна,
вратът, какво че е с хомот?
Първоаприлски е прокълнат,
на смях, през сълзи славен род.
Простете ми и нищо лично,
тунелът вече е зает.
Пируват в мрака – идилично,
за смешен нов световен ред.
Сълзи вдовишки и сирашки,
щом смеем се, не е беда...
Заупокой за род юнашки...
Априлилили, господа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
