16 dic 2006, 6:09

Аромата на моя живот

  Poesía
1K 0 11
С аромата на тъмно кафе
в ранната есенна сутрин,
се буди за новия ден
моя град - и хладен, и мръсен.
С аромата на тъмно кафе,
с горчилката, с топлата нежност,
приютява ме в своите ръце
и люлее ме в утрото свежо.
С аромата на снощния дъжд,
на изсъхнали листи и храсти,
с аромата на мократа пръст,
моя град се събужда сред здрача.
С аромата на ледена смърт,
сред мъгливи, намръщени вечери,
моя град се усмихва на сън
и целува ме с бащинска нежност.
С аромата на минали спомени,
с аромата на стара любов,
с аромата на мисли прогонени
аз отпивам глътка живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....