16.12.2006 г., 6:09

Аромата на моя живот

1K 0 11
С аромата на тъмно кафе
в ранната есенна сутрин,
се буди за новия ден
моя град - и хладен, и мръсен.
С аромата на тъмно кафе,
с горчилката, с топлата нежност,
приютява ме в своите ръце
и люлее ме в утрото свежо.
С аромата на снощния дъжд,
на изсъхнали листи и храсти,
с аромата на мократа пръст,
моя град се събужда сред здрача.
С аромата на ледена смърт,
сред мъгливи, намръщени вечери,
моя град се усмихва на сън
и целува ме с бащинска нежност.
С аромата на минали спомени,
с аромата на стара любов,
с аромата на мисли прогонени
аз отпивам глътка живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...