Асоциации в метрото

13 mar 2016, 23:10

Poesía

472 0 2

И тук в метрото, под земята
се чувства българският дух.
Копнежът ни по свободата,
прииска ми се и го чух.

Звънът на релси, сякаш саби,
тунел и тъмна тъмнина...
Светлото, не се забравя
и скоро ще е светлина.

Духът на нашите герои,
в очите български личи.
Познаваме се всички свои,
а чужденецът, просто спи.

Свещенна дата ни сближава,
макар далеч от роден дом.
Родината ни е, държава,
от иго паднала в погром.

Но вярата не ни напуска.
Лошото си има край.
Метрото, тъмнината схруска
и стана светло като в Рай.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.