Асоциации в метрото
И тук в метрото, под земята
се чувства българският дух.
Копнежът ни по свободата,
прииска ми се и го чух.
Звънът на релси, сякаш саби,
тунел и тъмна тъмнина...
Светлото, не се забравя
и скоро ще е светлина.
Духът на нашите герои,
в очите български личи.
Познаваме се всички свои,
а чужденецът, просто спи.
Свещенна дата ни сближава,
макар далеч от роден дом.
Родината ни е, държава,
от иго паднала в погром.
Но вярата не ни напуска.
Лошото си има край.
Метрото, тъмнината схруска
и стана светло като в Рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
