7 nov 2012, 22:39

Аспарух-основателят

  Poesía » Civil
509 1 0

О, Аспарух е на България творецът,
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.

От него почва нашето летоброене.
Наченките на нашия народ...
И символа велик на наш'то ново време 
за българите той намерил брод!

С могъщата Византия кръстосал меча...
На дързостта му тя се покори!
Той новата страна България нарече
и в вековете пътя ù откри!

Аз знам за шестотин осемдесет и първа!
От там ли почва нашият броеж?!
Но трябва ний да преосмислиме тепърва 
това ли ни е първият градеж?!

Аз знам, че сме комшували с персийци,
простират се следите ни от там,
че ний сме  клон един от старите арийци,
защо не се говори туй, не знам?!

Говори се, че сме дошли от този Изток,
следите ни и днес се губят там...
И тръгнали сме да намерим място чисто,
залутани в света, насам-натам!

Така че сме народ на хиляди години,
посрещали сме разни врагове!
Да се преселваме сме имали причини,
 да се мотаеме тъй със векове...

Така че притчата за снопа на Кубрата 
върви със нас от много векове...
И мъдростта  дълбока от туй не се крата,
за дружба винаги ще ни зове!

 За Аспарух  и хановете ни след него 
 в историята аз съм запознат...
 А всички българи, живяли преди него,
имали ли са си хаганат?

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...