Grimoir (Фредерик)
36 265
24 nov 2006, 9:00

атмосфера 

  Poesía
740 0 3
Все още с теб сме под едно небе.
Въртим се и сънуваме кошмари.
Евентуално вдишвам твоя въздух
и твои молекули (или не?).
Когато нещо вътре в мене пари -
Евентуално вдишвам твоя въздух

Махни се... Аз ще те изтрия с гума,
Ще те изрежа с оксижен,
Ще спра да дишам (твоя въздух),
Ще те прекъсна като струна.
Ще те изкарам вън от мен.
Ще спра да дишам (твоя въздух).

До кръв изтърках всичко, теб включително,
Но стигам все до този факт:
Присъстваш с всяка нова глътка въздух.
Премахвах те, прогарях те мъчително.
И все пак, пак и пак, и пак
Присъстваш с всяка нова глътка въздух.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко страшничко, но когато някой е толкова дълбоко в теб и времето не помага...Да се превърне някой в атмосферата за теб, мисля, че е хубаво все пак!
  • Харесва ми защото знам какво е някой да е така дълбоко в теб...Поздрав!
  • Майчице, страховито звучи, като епизод от "Терминатор"
Propuestas
: ??:??