Grimoir (Фредерик)
36 265
Nov 24, 2006, 9:00 AM

атмосфера 

  Poetry
746 0 3
Все още с теб сме под едно небе.
Въртим се и сънуваме кошмари.
Евентуално вдишвам твоя въздух
и твои молекули (или не?).
Когато нещо вътре в мене пари -
Евентуално вдишвам твоя въздух

Махни се... Аз ще те изтрия с гума,
Ще те изрежа с оксижен,
Ще спра да дишам (твоя въздух),
Ще те прекъсна като струна.
Ще те изкарам вън от мен.
Ще спра да дишам (твоя въздух).

До кръв изтърках всичко, теб включително,
Но стигам все до този факт:
Присъстваш с всяка нова глътка въздух.
Премахвах те, прогарях те мъчително.
И все пак, пак и пак, и пак
Присъстваш с всяка нова глътка въздух.

© Фредерик All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Малко страшничко, но когато някой е толкова дълбоко в теб и времето не помага...Да се превърне някой в атмосферата за теб, мисля, че е хубаво все пак!
  • Харесва ми защото знам какво е някой да е така дълбоко в теб...Поздрав!
  • Майчице, страховито звучи, като епизод от "Терминатор"
Random works
: ??:??