Nov 24, 2006, 9:00 AM

атмосфера

  Poetry
1.2K 0 3
Все още с теб сме под едно небе.
Въртим се и сънуваме кошмари.
Евентуално вдишвам твоя въздух
и твои молекули (или не?).
Когато нещо вътре в мене пари -
Евентуално вдишвам твоя въздух

Махни се... Аз ще те изтрия с гума,
Ще те изрежа с оксижен,
Ще спра да дишам (твоя въздух),
Ще те прекъсна като струна.
Ще те изкарам вън от мен.
Ще спра да дишам (твоя въздух).

До кръв изтърках всичко, теб включително,
Но стигам все до този факт:
Присъстваш с всяка нова глътка въздух.
Премахвах те, прогарях те мъчително.
И все пак, пак и пак, и пак
Присъстваш с всяка нова глътка въздух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко страшничко, но когато някой е толкова дълбоко в теб и времето не помага...Да се превърне някой в атмосферата за теб, мисля, че е хубаво все пак!
  • Харесва ми защото знам какво е някой да е така дълбоко в теб...Поздрав!
  • Майчице, страховито звучи, като епизод от "Терминатор"

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...