Атомно…

Събират се стихиите във мен

и тихо се превръщат в нежност,

света ми от безкрая озарен,

нашепва за пристигащата вечност.

Върти се колелото с дрезгав смях

и пак ме следваш влюбен във всемира,

дъхът ти от копнежа ми огрян,

посока във душата ми намира.

Прелива се у тебе светъл лъч,

описал кръг в мечтите ми щастливи,

а после се изгубва отведнъж

в очите ми все тъй красиви.

Заспиваш пак облян от самота,

в очакване на новата ни среща,

защото само с мене любовта

във рая като песен те отвежда.

На звезден мост те чакам и горя

добила сила в твойта безсловесност,

до утрото със тебе ще летя,

сред атомно-космична неизвестност.

А после като стон ще се стопя

във първите ехтежи на зората

и пак докрайно в тебе ще боля

във приказка за дълг към светлината.

01.03.2018г.

Елица