Атомно...
Атомно…
Събират се стихиите във мен
и тихо се превръщат в нежност,
света ми от безкрая озарен,
нашепва за пристигащата вечност.
Върти се колелото с дрезгав смях
и пак ме следваш влюбен във всемира,
дъхът ти от копнежа ми огрян,
посока във душата ми намира.
Прелива се у тебе светъл лъч,
описал кръг в мечтите ми щастливи,
а после се изгубва отведнъж
в очите ми все тъй красиви.
Заспиваш пак облян от самота,
в очакване на новата ни среща,
защото само с мене любовта
във рая като песен те отвежда.
На звезден мост те чакам и горя
добила сила в твойта безсловесност,
до утрото със тебе ще летя,
сред атомно-космична неизвестност.
А после като стон ще се стопя
във първите ехтежи на зората
и пак докрайно в тебе ще боля
във приказка за дълг към светлината.
01.03.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
