Август

Понякога Август е толкова тъжен
и някак сърдито мълчи

попива в паважа съвсем безпосочно
и нощем сънува вълни
сутрин навървя си в слънчеви шепи
думи забравени в плик
после подрежда по смисъл съня ми
ред подир ред с всеки щрих
бърше поредния спомен на прага

сее в косите ми дъжд
тайно рисува в сърцето ми обич
после потегля на път
носи ми камъче... някаква песен
малка калинка... щурец
Август е толкова влюбен в ръцете ти!
Август мечтае за теб...

... и незнайно защо все е тъжен
и защо те мълви в полутон
и нотира пътеки за връщане –
извърви ме по тях... шепнешком...