Август се е скрил в асфалта,
и нажежава го, и го разширява,
пъклено, и някак стъклено.
Август гони те под сянката,
и нагнетява те, и те изморява,
потно и някак лепкаво.
Август доближава слънцето,
и допира те, и те влавява,
гориш, и някак не изгаряш.
Август те е стиснал в щипките на рак,
и затиска те, и те задушава,
солено и някак на вълни.
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados