6 may 2007, 17:27

Августовска утрин

  Poesía
1.1K 0 19
Студено е.
В тази топла лятна утрин
за първи път събуждам се сама.
До мен в леглото мястото е празно.
Бушуват мисли в моята глава.
Събудих се.
А беше вече десет.
Пропуснала съм първото кафе.
Защо да бързам!?
Нали със теб отнесе
първата ми глътка за деня.
В гърдите ми заседнала е буца.
Душат ме в гърлото сълзи.
Сърцето ми, като ранена птица
в агонията пърха със криле!
Във тази топла августовска утрин
Сама съм.
Студено е без теб.
Сама изпуших първата цигара...
Сама изпих си първото кафе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анютич, знаеш колко съм жесток в рецензиите си към някои псевдопоети, но тебе винаги много съм те харесвал. Всяко едно твое стихотворение ме е вълнувало. "Кафето" ми е ясно - обаче махни "ранената птица, дето пърха с уморените криле" да не приличаш на някоя чалга поп фолк певица, моето мнение, което изобщо не е миродавно е такова и стихотворението ти наистина ще стане прекрасно - получаваш целувка и шестица от мене
  • Благодаря ти Пламен!
  • Благодаря Мери!
  • Щастлива съм, че се усмихваш!
    Малко алФхимия на "самотата"...
    Такива подправки към кафето, като какао например
  • Благодаря ви, милички!
    Нв исках да ви натъжавам, но и това е част от живота!
    Подарявам ви усмивки!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...