6.05.2007 г., 17:27

Августовска утрин

1.1K 0 19
Студено е.
В тази топла лятна утрин
за първи път събуждам се сама.
До мен в леглото мястото е празно.
Бушуват мисли в моята глава.
Събудих се.
А беше вече десет.
Пропуснала съм първото кафе.
Защо да бързам!?
Нали със теб отнесе
първата ми глътка за деня.
В гърдите ми заседнала е буца.
Душат ме в гърлото сълзи.
Сърцето ми, като ранена птица
в агонията пърха със криле!
Във тази топла августовска утрин
Сама съм.
Студено е без теб.
Сама изпуших първата цигара...
Сама изпих си първото кафе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анютич, знаеш колко съм жесток в рецензиите си към някои псевдопоети, но тебе винаги много съм те харесвал. Всяко едно твое стихотворение ме е вълнувало. "Кафето" ми е ясно - обаче махни "ранената птица, дето пърха с уморените криле" да не приличаш на някоя чалга поп фолк певица, моето мнение, което изобщо не е миродавно е такова и стихотворението ти наистина ще стане прекрасно - получаваш целувка и шестица от мене
  • Благодаря ти Пламен!
  • Благодаря Мери!
  • Щастлива съм, че се усмихваш!
    Малко алФхимия на "самотата"...
    Такива подправки към кафето, като какао например
  • Благодаря ви, милички!
    Нв исках да ви натъжавам, но и това е част от живота!
    Подарявам ви усмивки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...