24 abr 2020, 14:54

Автопилот 

  Poesía
1091 5 7

                                                

 

 

 

Летях десет 

хоризонта назад,

пак теб целунах

и удавих се.

 

Счупих си

душата.

На парчета

разбих си

чувствата.

 

Спрях да те

дишам,

спрях да те

пия. 

 

Включи се

автопилот -

приземих се

в себе си.

 

 

 

Мария Колева ® 

 

© M.M Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тая лудост и полет понякога трябва да се изживеят
    Високите скористи и адреналина винаги помагат за това "себе си"
    Страхотно и много различно!
  • Еха! Турбулентно!
  • Добър опит за приземяване.Харесва ми!
  • Това е ниво. И различно за всеки. Току що четох есе за видовете поезия и признавам, не съм веща. Дори не знам бял или свободен стих е и мисля, че няма значение. Защото е ниво. За лудост, за начин на себеразкриване, за умел вираж на опасна височина, за различност и прочее умения. Все рядко срещани.
    👍
  • Хареса ми изключително много! Оригинално и съдържателно! А финалът е повече от категоричен. Браво!!!😊
  • Много благодаря за топлата подкрепа, дълбоко я оценявам !
    Тези думи ми вдъхват кураж да продължавам, да бъда себе си. Благодаря ти, за това, че не спираш да ме мотивираш ! ❤️
  • Парадоксално, силно и неочаквано. Има нужда точно от такава поезия в този сайт, защото вече започнах трудно да различавам творбите на авторите на поезия в него. Има за щастие няколко много приятни изключения, между които безусловно си ти, Никотиана. Тук съзирам ярки находки:

    "Летях десет
    хоризонта назад"

    Чудесно обръщане на гледната точка! Обикновено хоризонтът е мерило за бъдещето, за посоката ни напред.

    Финалът също е уникален и неподозиран:

    Включи се

    автопилот -

    приземих се

    в себе си.

    Много, много ми хареса! Поздравление!
Propuestas
: ??:??