24.04.2020 г., 14:54 ч.
Автопилот
Летях десет
хоризонта назад,
пак теб целунах
и удавих се.
Счупих си
душата.
На парчета
разбих си
чувствата.
Спрях да те
дишам,
спрях да те
пия.
Включи се
автопилот -
приземих се
в себе си.
Мария Колева ®
© M.M Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Еха! Турбулентно!
-
Добър опит за приземяване.Харесва ми!
-
Това е ниво. И различно за всеки. Току що четох есе за видовете поезия и признавам, не съм веща. Дори не знам бял или свободен стих е и мисля, че няма значение. Защото е ниво. За лудост, за начин на себеразкриване, за умел вираж на опасна височина, за различност и прочее умения. Все рядко срещани.
👍 -
Хареса ми изключително много! Оригинално и съдържателно! А финалът е повече от категоричен. Браво!!!😊
-
Много благодаря за топлата подкрепа, дълбоко я оценявам !
Тези думи ми вдъхват кураж да продължавам, да бъда себе си. Благодаря ти, за това, че не спираш да ме мотивираш ! ❤️ -
Парадоксално, силно и неочаквано. Има нужда точно от такава поезия в този сайт, защото вече започнах трудно да различавам творбите на авторите на поезия в него. Има за щастие няколко много приятни изключения, между които безусловно си ти, Никотиана. Тук съзирам ярки находки:
"Летях десет
хоризонта назад"
Чудесно обръщане на гледната точка! Обикновено хоризонтът е мерило за бъдещето, за посоката ни напред.
Финалът също е уникален и неподозиран:
Включи се
автопилот -
приземих се
в себе си.
Много, много ми хареса! Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Високите скористи и адреналина винаги помагат за това "себе си"
Страхотно и много различно!