М.Д. (Мирослав Драгоев)
13 1
13 oct 2017, 0:46

Аз 

  Poesía
542 1 2

Аз плача, и тихо падат сълзите ми

Душата ми бавно умира.

Затова, че няма да видя очите ти,

За които толкова дълго се взирах!

 

Аз викам,викът ми пътува във нищото,

Лутам се в лабиринт безконечен,

Чакам, сам във пространството,

Края на плача безутешен.

 

Аз бягам, не поглеждам назад и не спирам,

посока не мога да хвана,

отива си последният дъх от устата ми,

кърви във душата голямата рана.

 

Аз търсих те, пребродих навсякъде,

Чаках те толкова време,

Мислих, че има те някъде,

Но така не те и намерих!

 

Сега зная, излишни били са сълзите ми,

Надеждите си не трябва да мамя,

Защото си само в мечтите ми,

Очите които съм търсил, ги няма!

© Мирослав Драгоев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е... Но е слабото аз - с малката буква. За да плаче, мъжът трябва да е силен. Много силен. Останалите не могат да си го позволят...
  • Прекрасен стих! А, очите ги има! Сигурна съм! Очи, които те търсят и очакват да срещнат твоите, Поздрав!
Propuestas
: ??:??