Аз плача, и тихо падат сълзите ми
Душата ми бавно умира.
Затова, че няма да видя очите ти,
За които толкова дълго се взирах!
Аз викам,викът ми пътува във нищото,
Лутам се в лабиринт безконечен,
Чакам, сам във пространството,
Края на плача безутешен.
Аз бягам, не поглеждам назад и не спирам,
посока не мога да хвана,
отива си последният дъх от устата ми,
кърви във душата голямата рана. ...