Аз
Аз плача, и тихо падат сълзите ми
Душата ми бавно умира.
Затова, че няма да видя очите ти,
За които толкова дълго се взирах!
Аз викам,викът ми пътува във нищото,
Лутам се в лабиринт безконечен,
Чакам, сам във пространството,
Края на плача безутешен.
Аз бягам, не поглеждам назад и не спирам,
посока не мога да хвана,
отива си последният дъх от устата ми,
кърви във душата голямата рана.
Аз търсих те, пребродих навсякъде,
Чаках те толкова време,
Мислих, че има те някъде,
Но така не те и намерих!
Сега зная, излишни били са сълзите ми,
Надеждите си не трябва да мамя,
Защото си само в мечтите ми,
Очите които съм търсил, ги няма!
© Мирослав Драгоев All rights reserved.
