Регина (Радост Даскалова)
374 1425
17 jul 2014, 18:09

Аз 

  Poesía
533 0 6

Болят ме очите да гледам света.

Болят ме, а близкото плаши и стряска.

Разкъртва ме всяка една суета,

обръща с хастара съвсем наобратно.



А мислите ми - гнусни жаби,

разквакали са битието.

Светът, забързан и мащабен,

ме спряга в странност, за което.

Намразих цялата си същност,

но как от нея да избягаш?

И гузно в себе си се връщам,

и примирена ниско лягам.

От всичките стрели в колчана

остана ми една-едничка -

до утре жива, някак, да остана

и да не съм самичка...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много близко, много ме докосна! Поздрави!
  • Тъй воювал съм. Къде, а и колко?
    Не мога да си спомня, и не знам.
    Но тъй много издържам на болка.
    Да ви плаша? Не, просто съм прям....
  • Чудесно е, Радост. И като идея и като реализация. Поздравявам те и удоволствието е изцяло мое!

    "А мислите ми - гнусни жаби, разквакали са битието.
    Намразих цялата си същност, но как от нея да избягаш?
    И гузно в себе си се връщам, и примирена ниско лягам."

    Изстрадани и автентично звучащи редове!
  • !!!
  • благодаря, Санвали!
  • Звучи ми като тъжна равносметка...

    Внушителни изкази, Радост!

    Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??