Аз
710
0
6
Болят ме очите да гледам света.
Болят ме, а близкото плаши и стряска.
Разкъртва ме всяка една суета,
обръща с хастара съвсем наобратно.
А мислите ми - гнусни жаби,
разквакали са битието.
Светът, забързан и мащабен,
ме спряга в странност, за което.
Намразих цялата си същност,
но как от нея да избягаш?
И гузно в себе си се връщам,
и примирена ниско лягам.
От всичките стрели в колчана
остана ми една-едничка -
до утре жива, някак, да остана
и да не съм самичка...
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
