2 oct 2012, 11:33

Аз

603 0 1

Искам да чуя различните мнения,

но в главата ми кънти само едно,

вече не се интересувам от другите,

тъй като се блъскам сама.

 

Спрявам се с различни ситуации,

не виждам спасителен бряг,

другите дават само съвети,

изход от един не прозрях.

 

Всеки за себе си мисли,

няма приятел или познат,

светът е жесток и коварен,

изправяш се, падаш или лежиш.

 

Избираме как да живеем,

но труден избор се оказва това,

често до грешки се стига,

които отново поправям сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...