Oct 2, 2012, 11:33 AM

Аз

604 0 1

Искам да чуя различните мнения,

но в главата ми кънти само едно,

вече не се интересувам от другите,

тъй като се блъскам сама.

 

Спрявам се с различни ситуации,

не виждам спасителен бряг,

другите дават само съвети,

изход от един не прозрях.

 

Всеки за себе си мисли,

няма приятел или познат,

светът е жесток и коварен,

изправяш се, падаш или лежиш.

 

Избираме как да живеем,

но труден избор се оказва това,

често до грешки се стига,

които отново поправям сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....