Oct 2, 2012, 11:33 AM

Аз

605 0 1

Искам да чуя различните мнения,

но в главата ми кънти само едно,

вече не се интересувам от другите,

тъй като се блъскам сама.

 

Спрявам се с различни ситуации,

не виждам спасителен бряг,

другите дават само съвети,

изход от един не прозрях.

 

Всеки за себе си мисли,

няма приятел или познат,

светът е жесток и коварен,

изправяш се, падаш или лежиш.

 

Избираме как да живеем,

но труден избор се оказва това,

често до грешки се стига,

които отново поправям сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...