Станах рано, за да се разходя,

да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.

Уж стих започнах, а пък става ода,

запяват чувства някъде дълбоко в мен

….

Засядам да ги лея, ала нещо липсва.

Оглеждам се… май всичко е наред.

Свещта я няма, аз сещам се, докато списвам.

Монитор тук замества я… така е в двайсти век.

….

По правило поетът романтик е,

но где изчезна романтизмът днес?

Той днес е заменен от реализъм.

А реалистът няма време за финес.

….

Та тъй… поети реалисти,

заседнали да пишат за света,

препълнен до ръба със песимисти,

а егото - най-висша доброта.

….

И тук започват се проблемите

на Аз-а, а от там и на света.

Как Аз-а възприема се от другите?

Как Аз-а блъска своята глава?

….

Глава, която не е само негова,

докосната от други Аз-ове, от суета.

Родители, деца, а после възрастни.

Три Аз-а има в твоята душа.

….

Три Аз-а, борещи се за предимство.

Два Аз-а, а пък третият оказа се критик.

И този Аз ни възпитава с критиканство.

Два Аз-а в безпристрастен миг.

….

И нека Аз-ът да пребъде.

Да рухнат ценности, морал.

И нека се светът наш преобърне.

В краката - облаци, а на главата - кал!