Станах рано, за да се разходя,
да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.
Уж стих започнах, а пък става ода,
запяват чувства някъде дълбоко в мен
….
Засядам да ги лея, ала нещо липсва.
Оглеждам се… май всичко е наред.
Свещта я няма, аз сещам се, докато списвам.
Монитор тук замества я… така е в двайсти век.
….
По правило поетът романтик е,
но где изчезна романтизмът днес?
Той днес е заменен от реализъм.
А реалистът няма време за финес.
….
Та тъй… поети реалисти,
заседнали да пишат за света,
препълнен до ръба със песимисти,
а егото - най-висша доброта.
….
И тук започват се проблемите
на Аз-а, а от там и на света.
Как Аз-а възприема се от другите?
Как Аз-а блъска своята глава?
….
Глава, която не е само негова,
докосната от други Аз-ове, от суета.
Родители, деца, а после възрастни.
Три Аз-а има в твоята душа.
….
Три Аз-а, борещи се за предимство.
Два Аз-а, а пък третият оказа се критик.
И този Аз ни възпитава с критиканство.
Два Аз-а в безпристрастен миг.
….
И нека Аз-ът да пребъде.
Да рухнат ценности, морал.
И нека се светът наш преобърне.
В краката - облаци, а на главата - кал!
© Георги Златков Всички права запазени