Аз - бяла доброта. Ти - тъмна тъга.

          ... Аз съм истинска и цяла,

                               а душата ми е бяла...

Прекалено съм добра,

прекалено истинска и жива.

И протягам ти ръка,

гледайки те чезнещ в тишина.

И чувствата вътре показвам навън,

а болките стари лекувам с огньове

и късам от себе си - строя ти мостове,

уморих се, отчаях се - това ме отрови!

Днес ще се затворя в своята душа

и от утре аз ще бъда половина.

Ще се гърча и крещя,

но тука чувствата ще погреба.

Моя болка ще е нямата тъга.

А ти, светулке, ще живееш ли така?

Че друга няма моята душа,

и друга не те е виждала така,

тъмен, лош и гневен

- но само с теб се чувствам у дома.

Погледни ме както само ти умееш,

докосни ме, сякаш ме владееш.

И отровата отвътре изцеди,

че от нея толкова боли.

        ... просто тука остани...