Аз и моето минало

Poesía » De amor

761 0 2

Те искаха да бъдат заедно

за вечни времена, да се гушкат...

Те искаха, но тяхната съдба

бе такава зла и непоклатима,

че накара ги да се откъснат

един от друг и да погледнат

към другаде...

Те не знаеха как ще понесат

това - да стоят далеч един от друг,

но с времето научиха се да

преодоляват болката и това

да са далече един от друг...

И ето така животът продължи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bori1478 (Боряна Иванова)

И аз съм с Дора

2010-06-25T15:17:56+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

може да се каже, че някои от текстовете ти са се получили (донякъде). този не е от тях.

2010-06-25T15:06:14+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0