Аз и моето минало

Poesía » De amor

757 0 2

Те искаха да бъдат заедно

за вечни времена, да се гушкат...

Те искаха, но тяхната съдба

бе такава зла и непоклатима,

че накара ги да се откъснат

един от друг и да погледнат

към другаде...

Те не знаеха как ще понесат

това - да стоят далеч един от друг,

но с времето научиха се да

преодоляват болката и това

да са далече един от друг...

И ето така животът продължи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bori1478 (Боряна Иванова)

И аз съм с Дора

2010-06-25T15:17:56+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

може да се каже, че някои от текстовете ти са се получили (донякъде). този не е от тях.

2010-06-25T15:06:14+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0